Централни хали

Какво се крие в сутерена на емблематичната пазарна зала?

Местоположение

София, България

Статус

Реализиран

Година

2024

Екип

Андрей Ходкевич, Цвета Нисторова, Денис Гачев

Музей, разказващ за Улпия Сердика? Културно средище? Търговска зона? Или споделено социално пространство?

Когато бяхме поканени да разработим сутерена на Централните хали, започнахме именно с този въпрос.

Градските пазари винаги са били естествени места за среща и обмен. Под Халите обаче се намира и още един пласт от историята на София — останки от северната крепостна стена на Улпия Сердика и антична баня.

Във всеки наш проект търсим връзките между различните мащаби — от града и неговата история до архитектурата, пространството и човека. Тук беше важно сутеренът да продължи идентичността на сградата и едновременно с това да разкрие историческия контекст, върху който тя е изградена.

Затова не избрахме само една функция. Съчетахме търговия, археология, културна програма и неформално социално пространство. Така сутеренът придоби нова идентичност — родена от взаимодействието между античната история на Сердика и архитектурното наследство на Централните хали.

Сградата е построена през 1909–1911 г. по проект на арх. Наум Торбов. В търговската зала нейната архитектура се разпознава чрез отвореното пространство, металните колони и покривната конструкция произведена в цеховете на Густав Айфел. В сутерена откриваме различна история. Тук връзката с миналото е в основите, в запазените градежи и в следите на града, съществувал преди Халите.

При започването на проекта пространството беше разделено на търговски помещения, а археологията оставаше встрани от основното преживяване на сградата. Искахме да я превърнем в отправна точка за новата организация на сутерена и около нея да изградим място за култура и градски живот.

Едно от големите предизвикателства беше да създадем усещане за височина и простор.

За да остане конструкцията на главната търговска зала видима и незасегната, всички инсталации трябваше да преминат под нейната плоча — решение, което допълнително ограничаваше височината на сутерена.

Отговорът открихме в образа на античната арка.

Организирахме инсталациите в линейни коридори, разположени в ниските части на сводовете. Между тях се отвориха по-високи пространства, които придават дълбочина и ритъм. Така техническото ограничение се превърна в архитектурна система — своеобразен линеен покрив, който следва логиката на историческата конструкция над него и създава усещане за структура, левитираща над павилионите.

В настилката потърсихме връзка с друг мащаб — този на римското градоустройство.

Използвахме два материала: шлайфан и щампован бетон. Шлайфаният бетон оформя основната площ. Необходимите дилатационни фуги го разделят на големи ортогонални пана, чийто растер следва логиката на античния град.

Щампованият бетон се появява там, където настилката очертава проекции на археологическите структури — по трасето на северната крепостна стена и в зоната на античната баня. Така историята присъства и отвъд видимите останки. Нейните очертания преминават през съвременното пространство и могат да бъдат проследени в движението през него.

Стените и павилионите развиват тази връзка между сградата и археологията чрез два различни материала.

За търговските площи използвахме керамични повърхности, които следват хоризонталния ритъм на фасадите на Халите. Те разграничават павилионите и ги свързват с архитектурния характер на сградата. Над тях таванът остава непрекъснат и обединява отделните зони в едно общо пространство.

Тъмните графитени стени следват логиката на музейната експозиция. Елементи от нея присъстват още сред търговските площи и постепенно се развиват по посока на археологията. За нас беше важно преходът да бъде плавен, а историческият разказ да съпровожда посетителя още от слизането в сутерена.

Затова експозицията започва при травелаторите. Две времеви линии проследяват развитието на града — едната потапя в миналото, а другата отвежда към настоящето. На това място отделихме внимание и на археологическите проучвания на територията на Халите. Благодарение на работата на поколения археолози и историци днес можем да разкажем тези истории.

По-нататък разказът преминава през различни форми — скулптурни инсталации, модели, реплики на предмети и дигитални интерпретации. Разработихме ги съвместно с художници и автори, като за всяка тема търсехме подходящ начин тя да бъде разбрана и преживяна.

По трасето на северната крепостна стена създадохме скулптурна инсталация с Теодор Бонев. Две рамки представят структурата на стената в два етапа от нейното развитие. Те дават представа за нейния мащаб и превръщат преминаването през тази граница в част от разходката из пространството.

В друга част от експозицията триизмерно отпечатани модели показват как съвременна София се наслагва върху структурата на Сердика. До тях останките от античната баня дават възможност тази връзка да бъде видяна на място. Запазените градежи на банята и крепостната стена са двете основни археологически опори на проекта, съхранени и консервирани с работата на Регионалния исторически музей.

Музеят ни предостави и подбор от артефакти, открити на територията на Сердика, с покана да представим техни реплики. Потърсихме начин да покажем предметите чрез тяхната употреба. Така се появиха абстрактните човешки фигури, които ги държат според тяхната функция. Разработена с Мария Гайдарова и Кайли Яшова, инсталацията свързва отделния предмет с човека и с действията от неговото всекидневие.

Дигиталната зона завършва маршрута. Тук интерактивна карта представя Улпия Сердика и нейните значими сгради, а преживяването във виртуална реалност, създадено от Анимейджър Студиос и Явор Бонев, предлага художествена интерпретация на античния град. Историята, която започва с времевите линии и преминава през реалните останки, получава още едно пространствено измерение.

Между експозициите и археологическите структури оформихме малък културен площад.

Разработихме система от подвижни мебели, която позволява пространството да се променя според програмата и времето на деня. Маси и подвижни пана могат да бъдат прегрупирани или прибрани, за да освободят място за събития. Така около постоянното присъствие на археологията се развива променящ се съвременен живот.

За нас това е естественото продължение на идеята за градския пазар — място, където различни хора, дейности и истории се срещат. В сутерена на Централните хали тази среща свързва Сердика и София и дава ново пространство за култура, общуване и всекидневно откриване на града.