Антракт 127
Ами ако работното място се превърне в сцена за ежедневни срещи?
- Местоположение
- София, България
- Статус
- Реализиран
- Година
- 2019
- Екип
- Андрей Ходкевич, Пламен Братков
„Славянска беседа“ заема ключово място на улица „Раковски“, в сърцето на театралния квартал на София. Историята ѝ започва с културното дружество, основано през 1880 г., което се превръща в място за срещи на писатели, музиканти, художници и интелектуалци. Чрез представления, концерти и обществени събития то участва във формирането на културния и социалния живот на разрастващата се столица.
Съществуващият комплекс е проектиран през 30-те години на 20 век от архитектите Асен Михайловски и Георги Апостолов. Замислен като модерна градска сграда, той обединява хотел, театър, концертна зала, ресторанти, магазини и офиси. Рационалната му организация събира различните функции в сдържана архитектурна композиция, която свързва културата, гостоприемството и ежедневната работа под един покрив.
Това съчетание на архитектурно наследство и споделен обществен живот задава контекста на Антракт 127. Дългогодишната връзка на сградата със срещите и обмена на идеи, заедно с мястото ѝ в театралната среда на София, е отправна точка за нейната трансформация.
Антракт 127 предлага преобразуването на 2400 м² в „Славянска беседа“ в съвременна работна среда, включваща ниво за споделена работа и три етажа обслужвани офиси. Намесата започва с почистването и възстановяването на фасадата, за да открои отново архитектурното присъствие на сградата и да обнови връзката ѝ с града.
Проектът разглежда театъра като пространствен и социален модел. Сградата е замислена като сцена, която приканва хората да влязат, да изследват и да участват. Тази идея определя вътрешната организация, в която движението, срещите и визуалните връзки свързват индивидуалните работни места със споделените пространства.
На партерното ниво входното фоайе придобива характера на отворен обществен площад. То посреща посетителите, създава условия за неформални срещи и насочва движението към стълбището и асансьора.
Зоната за споделена работа черпи вдъхновение от театралната оркестрина, като събира индивидуалните дейности в обща пространствена среда.
В трите етажа обслужвани офиси над нея връзката между публика и изпълнител се превръща в организационен принцип. Двете надлъжни страни на интериора са третирани като вътрешни фасади, които създават диалог между пространствата и техните обитатели.
Отвори в междуетажните плочи установяват визуални връзки между нивата, така че дейността на един етаж да стане част от преживяването на друг.
Чрез тези връзки работната среда се превръща в споделена пространствена композиция, оживена от ежедневното движение, разговорите и сътрудничеството.
